Москва - ква-ква

В нощта на първи март 1953 година (събитията, които ще последват, почти до края на разказа, ще бъдат представени предимно в тъмни нюанси), групата от сръбско-македонско-словенско-босненско-хърватска диаспора, събрала се в столицата на СССР, започна нападение срещу вилата на Сталин. След като загубиха надежда да изведат лидера извън обсега на охраната му, атентаторите решиха да преминат към действия без колебание. Председателят Тито отново бе в Москва и наблюдаваше ситуацията от щабквартира си в месарския павилион на Централния пазар; неговият доверен помощник Щурман Ещерхази ръководеше атаката.

Аксьонов улавя с вниманието си думите и фразите сред обърканото шумолене на реалността и ги трансформира в знаци за реконструкция (която предполагам ще продължи и през поколенията). Неговият „индекс“, или по-точно индиферентност спрямо посегателствата, неговият „бъчвария“, „йордански гащи“ , „полковник Кянукук“, нощните случки в КАТ и Крим – който все пак стана символичен остров в нашето съзнание – седемдесетте години опустошителни като нас самите с неизличими белези от това страдание; неотдавнашните му "летящи юноши", градът Ква-ква и редките наследници на целия словесен свят, който е изградил – всичко това вече е невъзможно да бъде забравено…
Александър Кабаков