Змиеядеца

С романа „Змиеядеца” Суворов продължава своята документално-художествена серия, в която са включени и заглавията „Контролът” (1994) и „Изборът” (1997).

Всички герои от произведенията принадлежат на специалната рота, създадена лично от Железния Генрих. Той е избрал всеки един от тях сред хиляди кандидати. Членовете на ротата са високи и мускулести мъже, всички те се занимават със спорт. Дисциплината в тях е изключително строга, а подготовката – интензивна: стрелба с разнообразни оръжия, бойни техники, хвърляне на гранати с акцент върху дистанцията и точността, преодоляване на щурмова полоса, дълги маршове с пълно оборудване и управление на автомобили и мотоциклети; обучението обхваща също взривно дело и още много други умения.

Павел Петрович Буланов предложи интересна идея: защо да не ангажираме нашите момчета при изпълнението на смъртните присъди? Защо осъдените да не бъдат ликвидирани чрез удари с крака или пръчки, за да развият у себе си агресивност? Например в Лефортово един помощник-изпълнител убил осъдения враг номер едно Смирнов с удар с бокс. Буланов незабавно информира Генрих за това.

Железния Генрих прояви любопитство към личността на помощника-изпълнител. Буланов спомена Змиеядеца като извършителя. Дали опитът му не би могъл да бъде използван за възпитателни цели? Генрих одобри идеята: осъдените по най-тежките обвинения могат да служат като учебен материал за повишаване боеспособността на специалната рота. А Змиеядеца ще получи награда и повишение за усилията си.