Комо

Романът "Комо" представлява уникален дневник, но без определени дати - всеки ден е отделна глава. Главният герой получава неочаквана Рокфелерова стипендия и има шанса да прекара месец в красивата вила на Беладжо, разположена край езерото Комо, за да може спокойно да пише. Въпреки това, още от самото начало става ясно, че той няма желание или намерение да се занимава с писане.

Този завладяващ разказ описва живота в края на ХХ-ти век – теми като изгнание, загубените поколения и несбъднатите желания са основни акценти...

„Разбрах защо всички птици бяха притихнали. Той беше единствен по рода си, величествен и високо над нас. Чувствах се като жаба. Можеше всичко според желанието си. Никога преди не съм изпитвал такова чувство на маловажност. Бях мизерен - както моят живот, така и всичко около мен; всяка моя илюзия бе част от това усещане. Целият въздух около мен сякаш избухна навън. Тялото ми изрази страх и удивление едновременно. Забравил бях за бинокъла си; когато този орел премина плавно над територията си, той остави следа в ума ми и душата ми. И записах:
- Великият златен орел – единственият по рода си; великолепен и огромен над Монте Сан Примо , над езерото Комо.“