Нашите предци

През 50-те години на XX век Итало Калвино, автор на произведения като „Ако пътник в зимна нощ“ и „Американски лекции“, създава трилогията „Нашите предци“. В нея той демонстрира своя хумор и игривост, както и дълбокото си познание за приказките, натрупано от дългогодишно изследване на италианското фолклорно наследство. Тази трилогия включва три отделни новели: „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959). Историите се развиват в един смутен средновековен период, където трима благородници следват необичайни житейски пътища: разкъсаният от турска артилерия виконт Медардо търси цялост; барон Козимо решава да остане завинаги на едно дърво; а Аджилулфо е невидим рицар с бели доспехи. Всеки от тях преследва различни стремежи – към цялостност, индивидуалност или просто към съществуване – които Калвино счита за общочовешки. Според него тези истории представляват родословното дърво на съвременния човек.

Възможно е самият Калвино да не бъде човешко същество, а подобие на планета Соларис от романа на Станислав Лем. Както Соларис може да проникне в най-дълбоките кътчета на човешкия ум и да извлече неговите желания, така и Калвино успява да направи това чрез своето писателско майсторство. Четейки го, читателят получава усещането, че открива истини, които винаги е знаел подсъзнателно, но никога не бил формулирал преди. Това води до забавление толкова силно, че оставя малко време за размисли върху собствената си логика.(Салман Рушди)