Мисия Лондон

Романът, който критиците наричат най-смешната творба в съвременната българска литература, получи награда от списание Clouds за 2004 година и беше публикуван на английски език в продължение на една година. Скоро след това се проведе премиерата на сръбското издание. Авторът открито признава, че романът е вдъхновен от опитите му като дипломат в Лондон. Въпреки че книгата има сатиричен характер, тя предлага нова перспектива за българската идентичност в контекста на европейския свят днес и може да бъде определена като истински европейски комедиен роман с влияние от класически автори като П.Г. Удхауз, Роалд Дал и Том Шарп.

Алек Попов прекара кратко време като български дипломат в Лондон, но се завърна с впечатляващ подарък – романа "Мисия Лондон", който мнозина считат за най-смешната книга в новата ни литература; толкова хумористична е, че предизвиква тъга у читателя.

Според Мирела Иванова историята във "Мисия Лондон" притежава документален привкус благодарение на материалите от дипломантските преживявания на автора. Но въпреки реалния фон, сюжетът произлиза изцяло от неговото въображение и умело осмива наследството на тоталитаризма чрез абсурдни ситуации.

Стефан Продев отбелязва, че книгата не просто представя обичайните нрави по един банален начин; тя разкрива ново усещане за присъствието ни сред Европа днес.

Професор Елка Константинова описва как автентичните ситуации плавно преминават към абсурда и показват гротескно-хумористичния аспект на живота около българските дипломати.

Христо Кьосев подчертава доброто повествование и финеса при описването на ситуациите: хуморът е остроумен и изтънчен - смехотворността носи отпечатък както върху местните традиции, така и върху британската културна среда.

Кристин Димитрова споделя надеждите си относно промяната във българската дипломация чрез свежи идеи като тези предложени в романа “Мисия Лондон”.

Любен Дилов-син пише възторжено за книгата като своеобразно възмездие срещу униженията пред които са поставяни гражданите при контакт с посолства по света. Той използва риторика със сарказъм спрямо познатите недостатъци в поведението на нашите дипломати през годините.

На края той призова readers to embrace the book as a means of coping with the absurdities they have faced in diplomatic encounters and finds solace in humor amidst this chaos.