*Мисия Лондон

Алек Попов прекара кратко време като български дипломат в Лондон, но се завърна с удивителен подарък за приятели и непознати. Неговият роман "Мисия Лондон" е, според мен, най-смешната книга в съвременната българска литература – толкова забавна, че накрая човек може да почувства тъга.

Според Мирела Иванова, романът има документален оттенък - авторът сам признава, че историята черпи вдъхновение от опитите му по време на дипломацията си в британската столица. Въпреки реалния контекст обаче, сюжетът е напълно плод на творческото въображение на писателя. Той умело играе с посткомунистическата митология и критикува тоталитарното наследство чрез новата европейска риторика.

Стефан Продев подчертава, че книгата надминава повърхностното описание на социалните норми и предлага свежо усещане за присъствието на България в Европа днес.

Професор Елка Константинова отбелязва как автентичните ситуации плавно преминават в абсурдни сценарии. Сюрреалистичният поглед към скандални инциденти оформя интригата; хумористичното представяне разкрива вредността и остарялостта на управленската система.

Христо Кьосев описва "Мисия Лондон" като истински европейски комичен роман с отличително повествование и фин хумор. Според него произведението носи самоиронията характерна за класиката Алеко Константинов.

Кристин Димитрова споделя надежда за бъдеще чрез иновации против негативизмите в системата ни; тя вижда "Мисия Лондон" не просто като политически сатиричен текст, а заслужена награда за читателите.

Любен Дилов-син изразява лични чувства относно книгата: тя представлява отмъщение срещу униженията при контакти с българските дипломатически мисии зад граница. Романът предоставя гротесково-хумористична критика върху стереотипите свързани с нашето представяне навън – дипломати живеещи под натиск или представители без идентичност извън партийни връзки.

В заключение препоръчвам прочитането на “Мисия Лондон” – смехът е единственото оръжие срещу настоящето ни положение!