Всеобща история на безчестието

В контекста на литературата, Хорхе Луис Борхес се отличава от мнозинството автори, които черпят вдъхновение от личния си опит или комбинация от него и културни влияния. За него основният източник на идеи са книгите. Това е видно в неговия сборник „Всеобща история на безчестието“, който съдържа преразказани истории за реални злодеи, бандити и престъпления, извлечени от документални разкази. Борхес успява да ги преобразува в литературно произведение с изключително художествено въображение и стил. Той сам споделя, че се е забавлявал с интерпретиране и адаптиране на чужди сюжети, създавайки един свой уникален разказ.

Този дебютен прозов труд на Борхес, публикуван през 1935 г., след редица поетични сборници, запазва поетичната му същност. Въпреки символизма си, езикът му остава кратък и точен; думите са внимателно подбрани - често многозначителни и силно експресивни. Разказите имат стегнат ритъм – всичко ненужно е премахнато. Повествованието е плътно натоварено с персонажи едновременно привлекателни и отблъскващи; описанията притежават кинематографична визия и плавна граница между действителното и фикцията.

Сборникът „Всеобща история на безчестието“ открива ново направление в литературата – магическия реализъм – според критика Анхел Флорес, който въвежда този термин първи. По този начин великият аржентински писател прокарва пътя за бурния напредък на латиноамериканската литература през втората половина на ХХ век, когато множество блестящи испаноезични автори започват да творят; сред тях Борхес остава уважаван водещ талант. Както казва Нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса: „След Сервантес най-значимият испаноязычен автор е именно Борхес“.

„Мъдреците от Широкия път учат за празнотата като основна характеристика на Вселената. Те имат право относно тази малка частца космос - настоящата книга - която населявают бесилки и пирати; заглавието буди смут с термина 'безчестие', но под повърността не крие нищо истинско. Всичко представлява само видимость - образи по повърхността; затова може би тя ще бъде възприета добре от читателя. Авторът може да е бил нещастен човек при написването й , ала той несъмнено я е писал с удоволствие; дано частицa от това наслаждение достигне до вас.“
Хорхе Луис Борхес